РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Ще бъде голямо постижение, ако достигнем до необитаемия остров Смит в Антарктида

Дата на публикуване: 20:36 ч. / 17.01.2024
Прочетена
6846
Литературен обзор

След като пристигне и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това каза в интервю ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който представи тази вечер в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия".

Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, което е част от консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт.

В групата ще бъде и генералният директор на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да изпълняват научната програма, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, посочи проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била директор на Британския съвет в България, ще направи специални материали за ученици и студенти, за да се популяризират промените в климата и да дадат отговор как да се опазва околната среда, защо Антарктида е най-голямата природна лаборатория, как нашите учени изследват континента. „Доста е интересна цялата програма, но основната част от учените са в момента на Антарктида. Корабът си тръгва на 10 февруари и тогава на базата ще останат по-малко, тъй като ще бъдем лишени от неговата ценна логистична подкрепа, за да можем да посещаваме места, които не са изследвани“, заяви професор Пимпирев. 

Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит 

Пимпирев каза още, че с последната група имат за цел да посетят почти неизследван остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „Той е сравнително близо до нашия остров Ливингстън, но е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много труден е достъпът до него. Нашите съседи и приятели - испанците, които разполагат с кораб от 20 години, са правили няколко пъти опити да акостират с лодки на брега, но не са успели. Условията са изключително неблагоприятни, а това са едни от най-добрите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде голямо постижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон“, заяви още изследователят.

По думите му изучаването на този остров ще бъде цел и на следващата експедиция, „тъй като той има изключително уникална геология в цялата структура на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да очакваме да намерим на този остров“. 

Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има голям успех

По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има голям успех, тъй като са направени някои много задълбочени изследвания. „За пръв път доста учени работиха от самия кораб. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът вече се използва като научна лаборатория. Изследва се рибното богатство на района“, каза проф. Пимпирев.

Той посочи още, че изграждането на новата модерна изследователска лаборатория на българската база върви изключително успешно. Почти изцяло е вдигната металната конструкция. Вече се слагат стенните панели. Скоро ще бъде покрит и покривът на постройката. 

Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде изцяло покрита и готова за работа вътре, с което учените ще са независими от атмосферните условия. 

Проф. Христо Пимпирев представи в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия"

Интересни случки от ледения континент и как е възникнала идеята за създаване на българска база там проф. Пимпирев разказа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев”, където представи книгата си "Антарктическият стопаджия". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която създават изданието.

„Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, така че е част от световната география. Това са характерни възвишения на Антарктическия полуостров, защото Ловеч е дал много на България, дал е и антарктици“, каза професорът. Той представи д-р Иван Ангелов от люляковия град, който е бил лекар на експедиции в Антарктида.

Според изследователя трябва да се гордеем, че наш научно-изследователски кораб е пред българската база на остров Ливингстън. „За да имаме този кораб, сме минали през много трудности и те са описани в книгата“, посочи Пимпирев и добави, че началото на базата е поставено "от две малки къщички, от „Куцото куче“ – първия фургон, оставен на това място през 1988 г., където е българската база и вече имаме българско селище“. 

По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „Ние там живеем като едно семейство, празнуваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с уважение. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за следващите поколения, защото Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като космически станции. Трябва да гледаме в бъдещето“, каза още изследователят.

Иглика Трифонова посочи, че книгата разказва за пътя на Христо Пимпирев и как невъзможните мечти стават реалност, но и държавна политика. 

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида публикува видеоинтервюта с български антарктици. представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни издаде на български и английски език брой на списание "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на " / "Bulgaria - Antarctica: BTA`s log".

има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Днес в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ ще се проведе специално представление на класическата приказка „Кибритопродавачката“. Събитието е ...
Вижте също
Асен Дипчев, правнук на известната българска героиня Райна Княгиня, представи обновената версия на своята стихосбирка „Вода и Кръв“ в Панагюрище. Събитието се ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Кибритопродавачката разказва нова история за светлина и топлина
Днес в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ ще се проведе специално представление на класическата приказка „Кибритопродавачката“. Събитието е част от новата инициатива на аниматорска агенция „Бамбам“, озаглавена „ ...
Валери Генков
Литературен обзор
Джани Родари подчертава, че небето е достъпно за всички, но не всеки го вижда истински
В стихотворението "Небето е на всички" от Джани Родари, включено в сборника "Стихотворения в небето и на земята" от 1960 година, авторът разглежда важни теми, свързани с равенството и възможността за свободно възприемане на света. Родари, известен журналист, п ...
Добрина Маркова
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
Добрина Маркова
Литературен обзор
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
В последно време интересът към книгите, които се фокусират върху разговорите, нараства. Георги Господинов, известен български писател, сподели своите мисли по темата по време на представянето на новата книга на Роси Михова, озаглавена „Трима насаме. Задо ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Отказът от политика улеснява гражданското участие
Американците показват високи нива на скептицизъм относно нещата, определяни като „политически“, но това не ги спира да се опитват да влияят на обществения живот и функционирането на правителството. Как тези две явления съжителстват? Изследователите ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
На 23 януари, в уютната обстановка на Военния клуб в град Средец, ще се състои официалното представяне на алманаха с най-добрите произведения от третото издание на Националния литературен конкурс „Янаки Петров“. Изданието е резултат от съвместната ...
Добрина Маркова
На бюрото
Зимни литературни съкровища от малки издателства
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Константин Кацаров: "Няма нищо по-ценно от това да бъдеш оценяван заради истинската си същност"
Ангелина Липчева
Константин Кацаров, известният музикант и вокалист на българската рок група „Ренегат”, представи своя нов роман „Ничий” в Добрич. Събитието се проведе в интерактивната зала на Регионалната библиотека „Дора Габе”, където Кацаров сподели своите виждания за отношенията между хората и важността на искреността. По време на представянето, Кацаров подчерта, че открове ...
Експресивно
Лука Казадей и тайнственият свят на „Случаят Матияс Ора“ – история за тайни, технологии и морални дилеми
Ангелина Липчева
Експресивно
Журналистът Димитър Стойков представи своята нова книга, която е посветена на плевенските худож ...
Начало Литературен обзор

Ще бъде голямо постижение, ако достигнем до необитаемия остров Смит в Антарктида

20:36 ч. / 17.01.2024
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
6846
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Литературен обзор

След като пристигне и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това каза в интервю ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който представи тази вечер в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия".

Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, което е част от консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт.

В групата ще бъде и генералният директор на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да изпълняват научната програма, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, посочи проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била директор на Британския съвет в България, ще направи специални материали за ученици и студенти, за да се популяризират промените в климата и да дадат отговор как да се опазва околната среда, защо Антарктида е най-голямата природна лаборатория, как нашите учени изследват континента. „Доста е интересна цялата програма, но основната част от учените са в момента на Антарктида. Корабът си тръгва на 10 февруари и тогава на базата ще останат по-малко, тъй като ще бъдем лишени от неговата ценна логистична подкрепа, за да можем да посещаваме места, които не са изследвани“, заяви професор Пимпирев. 

Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит 

Пимпирев каза още, че с последната група имат за цел да посетят почти неизследван остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „Той е сравнително близо до нашия остров Ливингстън, но е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много труден е достъпът до него. Нашите съседи и приятели - испанците, които разполагат с кораб от 20 години, са правили няколко пъти опити да акостират с лодки на брега, но не са успели. Условията са изключително неблагоприятни, а това са едни от най-добрите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде голямо постижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон“, заяви още изследователят.

По думите му изучаването на този остров ще бъде цел и на следващата експедиция, „тъй като той има изключително уникална геология в цялата структура на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да очакваме да намерим на този остров“. 

Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има голям успех

По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има голям успех, тъй като са направени някои много задълбочени изследвания. „За пръв път доста учени работиха от самия кораб. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът вече се използва като научна лаборатория. Изследва се рибното богатство на района“, каза проф. Пимпирев.

Той посочи още, че изграждането на новата модерна изследователска лаборатория на българската база върви изключително успешно. Почти изцяло е вдигната металната конструкция. Вече се слагат стенните панели. Скоро ще бъде покрит и покривът на постройката. 

Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде изцяло покрита и готова за работа вътре, с което учените ще са независими от атмосферните условия. 

Проф. Христо Пимпирев представи в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия"

Интересни случки от ледения континент и как е възникнала идеята за създаване на българска база там проф. Пимпирев разказа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев”, където представи книгата си "Антарктическият стопаджия". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която създават изданието.

„Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, така че е част от световната география. Това са характерни възвишения на Антарктическия полуостров, защото Ловеч е дал много на България, дал е и антарктици“, каза професорът. Той представи д-р Иван Ангелов от люляковия град, който е бил лекар на експедиции в Антарктида.

Според изследователя трябва да се гордеем, че наш научно-изследователски кораб е пред българската база на остров Ливингстън. „За да имаме този кораб, сме минали през много трудности и те са описани в книгата“, посочи Пимпирев и добави, че началото на базата е поставено "от две малки къщички, от „Куцото куче“ – първия фургон, оставен на това място през 1988 г., където е българската база и вече имаме българско селище“. 

По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „Ние там живеем като едно семейство, празнуваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с уважение. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за следващите поколения, защото Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като космически станции. Трябва да гледаме в бъдещето“, каза още изследователят.

Иглика Трифонова посочи, че книгата разказва за пътя на Христо Пимпирев и как невъзможните мечти стават реалност, но и държавна политика. 

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида публикува видеоинтервюта с български антарктици. представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни издаде на български и английски език брой на списание "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на " / "Bulgaria - Antarctica: BTA`s log".

има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Кибритопродавачката разказва нова история за светлина и топлина
Валери Генков
Литературен обзор
Джани Родари подчертава, че небето е достъпно за всички, но не всеки го вижда истински
Добрина Маркова
Литературен обзор
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Асен Дипчев: Кръвта вода не става
Ангелина Липчева
Асен Дипчев, правнук на известната българска героиня Райна Княгиня, представи обновената версия на своята стихосбирка „Вода и Кръв“ в Панагюрище. Събитието се ...
Литературен обзор
Джани Родари подчертава, че небето е достъпно за всички, но не всеки го вижда истински
Добрина Маркова
На бюрото
Отказът от политика улеснява гражданското участие
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
Добрина Маркова
На бюрото
Зимни литературни съкровища от малки издателства
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Константин Кацаров: "Няма нищо по-ценно от това да бъдеш оценяван заради истинската си същност"
Ангелина Липчева
Експресивно
Лука Казадей и тайнственият свят на „Случаят Матияс Ора“ – история за тайни, технологии и морални дилеми
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
Ангелина Липчева
Експресивно
Като гладиатори от плевенския Монмартър: Димитър Стойков разкрива тайните на местните художници
Валери Генков
Златното мастило
Росица Русева, Теодора Вачева и Вероника Маринова спечелиха викторината за Гео Милев
Валери Генков
Авторът и перото
„Дела трябват, а не думи“: Конкурс за добротворчество насърчава младите таланти
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
RoN: Как юридическата и културната реформа поставят природата в центъра на обществото
В западните политически и правни системи концепцията за човешкото изключителство играе централна роля. Тя предполага, че хората стоят отделно от останалата част на природата и имат доминираща роля над нея. Тази представа е довела до масивно унищожаване на ...
Избрано
История, която започва от нищото: „Зората на лъвовете“ на Стефания Аучи
"Зората на лъвовете" (L`alba dei Leoni) е новият роман на Стефания Аучи (Stefania Auci), който представлява третата част от "Сагата на Флорио". След успеха на "Лъвовете на Сицилия" (I Leoni di Sicilia) и "Зимата на лъвовете" (L`inverno dei Leoni), Аучи се ...
Нови романи разкриват реалността на гиг икономиката и трудовите предизвикателства
Ако сте поропуснали
Катлийн Боланд: Уестърнът през погледа на жените
Историята на Запада в Съединените щати е белязана от стремежа за експанзия, но и от многобройни трагедии, свързани с местните индиански народи и опустошаването на природата. В дебютния роман на Катлийн Боланд, "Скавенджърс" (Scavengers), се представя един нов ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.