РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Ще бъде голямо постижение, ако достигнем до необитаемия остров Смит в Антарктида

Дата на публикуване: 20:36 ч. / 17.01.2024
Прочетена
6846
Литературен обзор

След като пристигне и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това каза в интервю ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който представи тази вечер в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия".

Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, което е част от консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт.

В групата ще бъде и генералният директор на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да изпълняват научната програма, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, посочи проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била директор на Британския съвет в България, ще направи специални материали за ученици и студенти, за да се популяризират промените в климата и да дадат отговор как да се опазва околната среда, защо Антарктида е най-голямата природна лаборатория, как нашите учени изследват континента. „Доста е интересна цялата програма, но основната част от учените са в момента на Антарктида. Корабът си тръгва на 10 февруари и тогава на базата ще останат по-малко, тъй като ще бъдем лишени от неговата ценна логистична подкрепа, за да можем да посещаваме места, които не са изследвани“, заяви професор Пимпирев. 

Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит 

Пимпирев каза още, че с последната група имат за цел да посетят почти неизследван остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „Той е сравнително близо до нашия остров Ливингстън, но е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много труден е достъпът до него. Нашите съседи и приятели - испанците, които разполагат с кораб от 20 години, са правили няколко пъти опити да акостират с лодки на брега, но не са успели. Условията са изключително неблагоприятни, а това са едни от най-добрите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде голямо постижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон“, заяви още изследователят.

По думите му изучаването на този остров ще бъде цел и на следващата експедиция, „тъй като той има изключително уникална геология в цялата структура на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да очакваме да намерим на този остров“. 

Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има голям успех

По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има голям успех, тъй като са направени някои много задълбочени изследвания. „За пръв път доста учени работиха от самия кораб. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът вече се използва като научна лаборатория. Изследва се рибното богатство на района“, каза проф. Пимпирев.

Той посочи още, че изграждането на новата модерна изследователска лаборатория на българската база върви изключително успешно. Почти изцяло е вдигната металната конструкция. Вече се слагат стенните панели. Скоро ще бъде покрит и покривът на постройката. 

Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде изцяло покрита и готова за работа вътре, с което учените ще са независими от атмосферните условия. 

Проф. Христо Пимпирев представи в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия"

Интересни случки от ледения континент и как е възникнала идеята за създаване на българска база там проф. Пимпирев разказа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев”, където представи книгата си "Антарктическият стопаджия". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която създават изданието.

„Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, така че е част от световната география. Това са характерни възвишения на Антарктическия полуостров, защото Ловеч е дал много на България, дал е и антарктици“, каза професорът. Той представи д-р Иван Ангелов от люляковия град, който е бил лекар на експедиции в Антарктида.

Според изследователя трябва да се гордеем, че наш научно-изследователски кораб е пред българската база на остров Ливингстън. „За да имаме този кораб, сме минали през много трудности и те са описани в книгата“, посочи Пимпирев и добави, че началото на базата е поставено "от две малки къщички, от „Куцото куче“ – първия фургон, оставен на това място през 1988 г., където е българската база и вече имаме българско селище“. 

По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „Ние там живеем като едно семейство, празнуваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с уважение. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за следващите поколения, защото Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като космически станции. Трябва да гледаме в бъдещето“, каза още изследователят.

Иглика Трифонова посочи, че книгата разказва за пътя на Христо Пимпирев и как невъзможните мечти стават реалност, но и държавна политика. 

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида публикува видеоинтервюта с български антарктици. представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни издаде на български и английски език брой на списание "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на " / "Bulgaria - Antarctica: BTA`s log".

има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Романът "Стелата и звездите" на Тина Ианота (Tina Iannotta) е вдъхновяваща творба, която разказва за приключенията и спомените от детството на авторката. Тя е родена в Ас ...
Вижте също
Кадер Абдолах (Kader Abdolah) представи своята нова книга "Което търсиш, те търси" (2025, Иперборея, превод от Елизабета Свалуто Мореоло). По време на събитието, модерира ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Което търсиш, те търси: Кадер Абдолах и поезията на изгнанието
Кадер Абдолах (Kader Abdolah) представи своята нова книга "Което търсиш, те търси" (2025, Иперборея, превод от Елизабета Свалуто Мореоло). По време на събитието, модерирано от Лиза Гинцбург (Lisa Ginzburg), авторът разказа за вдъхновението зад творбата, която ...
Валери Генков
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
Литературен обзор
Романа Петри изследва сложността на семейните отношения в "Безопасна дистанция"
Романът "Безопасна дистанция" (2026) е продължение на "Пранци ди фамилия" (2019) и "Навсякъде, където съм" (2008) - шедьовър на Романа Пециета, известна под псевдонима Романа Петри. Тя е италианска писателка, преводачка и литературен критик, която живее в Рим. ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Философия на композицията: Механичният ум на Едгар Алън По
Едгар Алън По е един от най-влиятелните поети и писатели на XIX век, чиято работа продължава да вдъхновява читатели и творци и до днес. Неговото произведение "Враната" (The Raven) е не само литературен шедьовър, но и пример за начина, по който технологичният н ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Сюзън Гласпел и криминалната драма: Женската перспектива в началото на 20-ти век
Добрина Маркова
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
Келси Л. Смуут (Kelsey L. Smoot) представя своя дебютен поетичен сборник "СОУЛМЕЙТ КАТО ГЛАГОЛ" (SOULMATE AS A VERB), който е важен принос към дългата традиция на творби, призоваващи ни към любов и освобождение. Този сборник ни подтиква да се замислим за това кой или какво може да бъде нашата душевна сродна душа и как би изглеждал светът, ако бяхме душевни сродници не само на партньорите си, но и ...
Експресивно
Изразът "rebus sic stantibus" и неговото значение в правото и ежедневието
Добрина Маркова
Експресивно
Чувствата на плам и любов към Родината оживяват в архивни статии от преди 80 години, които библ ...
Начало Литературен обзор

Ще бъде голямо постижение, ако достигнем до необитаемия остров Смит в Антарктида

20:36 ч. / 17.01.2024
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
6846
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Литературен обзор

След като пристигне и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това каза в интервю ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който представи тази вечер в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия".

Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, което е част от консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт.

В групата ще бъде и генералният директор на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да изпълняват научната програма, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, посочи проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била директор на Британския съвет в България, ще направи специални материали за ученици и студенти, за да се популяризират промените в климата и да дадат отговор как да се опазва околната среда, защо Антарктида е най-голямата природна лаборатория, как нашите учени изследват континента. „Доста е интересна цялата програма, но основната част от учените са в момента на Антарктида. Корабът си тръгва на 10 февруари и тогава на базата ще останат по-малко, тъй като ще бъдем лишени от неговата ценна логистична подкрепа, за да можем да посещаваме места, които не са изследвани“, заяви професор Пимпирев. 

Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит 

Пимпирев каза още, че с последната група имат за цел да посетят почти неизследван остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „Той е сравнително близо до нашия остров Ливингстън, но е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много труден е достъпът до него. Нашите съседи и приятели - испанците, които разполагат с кораб от 20 години, са правили няколко пъти опити да акостират с лодки на брега, но не са успели. Условията са изключително неблагоприятни, а това са едни от най-добрите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде голямо постижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон“, заяви още изследователят.

По думите му изучаването на този остров ще бъде цел и на следващата експедиция, „тъй като той има изключително уникална геология в цялата структура на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да очакваме да намерим на този остров“. 

Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има голям успех

По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има голям успех, тъй като са направени някои много задълбочени изследвания. „За пръв път доста учени работиха от самия кораб. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът вече се използва като научна лаборатория. Изследва се рибното богатство на района“, каза проф. Пимпирев.

Той посочи още, че изграждането на новата модерна изследователска лаборатория на българската база върви изключително успешно. Почти изцяло е вдигната металната конструкция. Вече се слагат стенните панели. Скоро ще бъде покрит и покривът на постройката. 

Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде изцяло покрита и готова за работа вътре, с което учените ще са независими от атмосферните условия. 

Проф. Христо Пимпирев представи в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия"

Интересни случки от ледения континент и как е възникнала идеята за създаване на българска база там проф. Пимпирев разказа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев”, където представи книгата си "Антарктическият стопаджия". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която създават изданието.

„Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, така че е част от световната география. Това са характерни възвишения на Антарктическия полуостров, защото Ловеч е дал много на България, дал е и антарктици“, каза професорът. Той представи д-р Иван Ангелов от люляковия град, който е бил лекар на експедиции в Антарктида.

Според изследователя трябва да се гордеем, че наш научно-изследователски кораб е пред българската база на остров Ливингстън. „За да имаме този кораб, сме минали през много трудности и те са описани в книгата“, посочи Пимпирев и добави, че началото на базата е поставено "от две малки къщички, от „Куцото куче“ – първия фургон, оставен на това място през 1988 г., където е българската база и вече имаме българско селище“. 

По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „Ние там живеем като едно семейство, празнуваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с уважение. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за следващите поколения, защото Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като космически станции. Трябва да гледаме в бъдещето“, каза още изследователят.

Иглика Трифонова посочи, че книгата разказва за пътя на Христо Пимпирев и как невъзможните мечти стават реалност, но и държавна политика. 

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида публикува видеоинтервюта с български антарктици. представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни издаде на български и английски език брой на списание "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на " / "Bulgaria - Antarctica: BTA`s log".

има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Което търсиш, те търси: Кадер Абдолах и поезията на изгнанието
Валери Генков
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Което търсиш, те търси: Кадер Абдолах и поезията на изгнанието
Валери Генков
Кадер Абдолах (Kader Abdolah) представи своята нова книга "Което търсиш, те търси" (2025, Иперборея, превод от Елизабета Свалуто Мореоло). По време на събитието, модерира ...
Експресивно
Тайни на Рим: Уилма Монтеси и цената на свободата
Ангелина Липчева
Златното мастило
Философия на композицията: Механичният ум на Едгар Алън По
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
Ангелина Липчева
Експресивно
Сюзън Гласпел и криминалната драма: Женската перспектива в началото на 20-ти век
Добрина Маркова
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
Експресивно
Изразът "rebus sic stantibus" и неговото значение в правото и ежедневието
Добрина Маркова
На бюрото
Трансцендентният свят в "Библиотеката на огнената планина"
Добрина Маркова
Експресивно
Дигитализирани спомени: РБ „Петър Стъпов“ съхранява историята на българската свобода
Добрина Маркова
Литературен обзор
Романа Петри изследва сложността на семейните отношения в "Безопасна дистанция"
Добрина Маркова
На бюрото
Алесия Пиперно разказва за пътуванията си и уроците, които е научила по пътя
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Оптимус Прайм остава символ на надежда и лидерство в съвременния свят
Оптимус Прайм (Optimus Prime) е един от най-емблематичните персонажи в света на анимацията и киното, като символ на добродетелност и лидерство. Той е главният герой в поредицата "Трансформърс" (Transformers), която дебютира през 1984 година. Съществуването му ...
Избрано
Аса Дрейк изследва идентичността и взаимоотношенията в новата си поетична колекция
Аса Дрейк (Asa Drake) е поет, който умело съчетава теми за идентичност, място и отношения в своята дебютна поетична колекция "Maybe the Body". Нейната работа е вдъхновена от личния опит, от разговори с приятели и от взаимодействия с различни социални и ...
Лауреатът на наградата „Владимир Башев“ Денис Олегов с представяне на новата си книга
Ако сте поропуснали
Ядрени графични новели разкриват сложността на нашето минало и бъдеще
Наследството на ядрената енергия е дълбоко вплетено в съвременната ни история. От детството си помня пътувания покрай камиони, превозващи радиоактивни отпадъци, и снимки, които показват как природата съжителства с човешките творения, наситени с радионуклиди. ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.